Нанга Парбат / Nanga Parbat (8126m)

  • Местоположение: Западни Хималаи, Пакистан
  • Първо изкачване: 3.07.1953 от Херман Бул
  • Първо българско изкачване: 18.08.1993г. от Тончо Тончев
  • Изкачване Боян: 25.07.2016г.- четвърто българско

Кинсхофер / Kinshofer Route

  • Базов лагер / Base camp: 4200m
  • Лагер 1 / Camp 1: 4904m
  • Лагер 2 / Camp 2: 6051m
  • Лагер 3 / Camp 3: 6558m
  • Лагер 4 / Camp 4: 7187m
  • Денивелация от БЛ до върха / BC to summit: 3926
  • Денивелация от Л4 до върха / C4 to summit: 926 m

Нанга Парбат е най-западно разположения осемхилядник в Хималаите. Намира се на границата на мусонната зона и климатът в района е различен от този на осемхилядниците в централните части на Каракорум. След много неуспешни опити и много жертви, първото изкачване на върха е дело на австриеца Херман Бул на 3 юли 1953г. След 31 неуспешни опита за зимно изкачване, на 26 февруари 2016 това се отдава на пакистанецът Али Садпара, баскът Алекс Чикон и италианецът Симоне Моро. Първото българско изкачване става на 18 август 1993г. от Тончо Тончев.

Базовият лагер се достига само за два дни ходене по четири часа на ден. Аз пристигнах в БЛ на 19 юни и установих, че напредъкът на всички работещи в района експедиции не е особено голям. За втори път на експедиция към 8000+ се засичах с Иван Томов от Русе, за който това беше второ идване на Нанга Парбат. По време на първият му опит става печално известният терористичен инцидент с разстрела на 10 алпиниста в базовия лагер. Експедицията е прекъсната моментално, всички алпинисти са били евакуирани, а талибаните извършители така и не бяха разкрити до ден днешен.

След няколко аклиматизационни излизания до около 5300 метра височина, между 9 и 15 юли с Иван направихме първия опит за атака като избрахме да тръгнем по все още незавършения маршрут Diama Glacier Route. Това е дълъг и тежък маршрут с малко технически трудности. Трудността му идва от голямо газене в дълбок сняг по 5-7ч на ден. На 13.07 направихме опит да изкачим върха, но в мъглата подминахме правилният кулоар. По погрешка влязохме в дълбок съседен кулоар, който изкарва на едно седло на 7850 метра, от което се вижда огромната Рупалска стена.

Обзе ни пълно разочарование, което бързо овладяхме. На мен не ми е за първи път да обърквам пътя към върха в мегамащабите на върховите пирамиди и знаех, че друго освен да слизаме не ни остава. Нито времето нито силите щяха да ни стигнат, за да направим опит в „правилния“ кулоар. Върнахме се безславно надолу. Поради по-слаба аклиматизация, в това излизане Иван обаче успя да развие лека форма на белодробен отток, което наложи бързо слизане. До базовия лагер успяхме да слезем в следващите два дни, след което решихме Иван да замине за преглед в Исламабад.

След около седмица почивка от 21 до 26 юли се включих във втори опит за изкачване, този път по маршрута на Кинсхофер. Това е най-директния маршрут, който почти по права линия извежда в щурмовия лагер и оттам до върха. Атаката направихме на 25.07 заедно с испанеца Феран Латоре и френския гид Елиа. Времето беше много спокойно и видимостта позволяваше да се ориентираме добре в търсене на правилния път към върха. Точно в 15ч следобед развях българското знаме след 10 години отсъствие от този връх.

Нашето изкачване си остана единственото успешно за сезона, въпреки че в базовия лагер имаше още поне 25 алпиниста, които имаха намерение да се качат. Нанга Парбат ще остане за мен като едно от най-трудните и опасни изкачвания, които съм правил досега по върховете на света.

Видео от изкачването на Нанга Парбат можете да видите във филма „Битката за върховете“.