Манаслу / Manaslu (8137m)

  • Връх и височина: Манаслу (Manaslu, 8163m)
  • Планина и държава: Централни Хималаи, Непал
  • Първо изкачване: 9.05.1956 г. от японеца Toshio Imanishi и шерпа Gyaltsen Norbu@
  • Първо българско изкачване: 30.09.2015 г. от Боян Петров

Нормален маршрут от север / Normal Route from North side

  • Базов лагер / Base camp: 4920m
  • Лагер 1 / Camp 1: 5750m
  • Лагер 2 / Camp 2: 6300m
  • Лагер 3 / Camp 3: 6900m
  • Лагер 4 / Camp 4: 7450m
  • Денивелация от БЛ до върха / BC to summit: 3243m
  • Денивелация от Л4 до върха / C4 to summit: 713 m

Манаслу е осмия по височина от четиринайсетте осемхилядника. Преведено от санскрит, името му означава „Планината на духа“ (Мountain of the spirit). Известен е с големите количества сняг (от 1 до 3 метра), които падат за много кратко време, понякога дори и за под едно денонощие. Много често това означава край на експедициите и силно се надявах тази особеност на местния климат да подмине есента, когато и аз се насочих към него.

Сутринта на 30.09.2015 г. беше ясна, но доста студена- минус 27 градуса. Малко преди зазоряване тръгнахме в атака с италианеца Джанпаоло Корона. Снегът беше перфектен и аз бързо взех да набирам по склона. Правех поне по двайсетина крачки преди да спра за почивка. Постепенно се откъснах от италианеца и взех да гоня светлините на първите, които се виждаха доста нагоре по склона. Редуваха се леки наклони и стръмни стъпала. Навсякъде минавах с щеките и само на едно много стръмно извадих пикела, който така или иначе ми висеше на колана на седалката. Постепенно ставаше все по-светло. От едната страна луната грееше доста силно, но слънцето постепенно се издигаше и набираше сила. Краката ми мръзнеха умерено, но въпреки това на два пъти спирах по петнайсетина минути, издълбавах си малка площадка, събувах ги последователно и си правех масажи на пръстите.

След 10ч слънцето огря напълно склона и студът изчезна. Пред мен седеше последната чучка, зад която вече беше върха. Изкачих последните метри и излязох на предвърховия ръб. Траверсирах няколкото скалисти предвършия и стигнах до подножието на най-високото място. Върховият гребен е толкова тесен, че на върха можеше да седи само един човек. Няколко шерпи и клиентите им бавно слизаха от върха. Разминахме се и внимателно изкачих последния пасаж. На два метра от последната ледена шапка направих малка площадка и извадих знамето. Беше топло

Тази експедиция беше най-кратката (31 дни от София до София), в рамките на която за един месец успях да изкача осемхилядник.

Отчет за експедиция „Манаслу-2015“ може да свалите оттук.

Кратко видео от тази експедиция може да видите тук.

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.