Корженевская / Pik Korjenevskaya (7105m)

  • Местоположение: Памир, Таджикистан
  • Първо изкачване: 22.08.1953г. от осем алпиниста под ръководството на Алексей Угаров
  • Първо българско изкачване: 28.07.1979г. от Христо Проданов, Минко Занковски, Методи Савов, Георги Темелков и Михаил Милушев
  • Изкачване Боян: 1.08.2010г.

Цетлин / Tsetlin Route

  • Базов лагер / Base camp: 4300m
  • Лагер 1 / Camp 1: 5320m
  • Лагер 2 / Camp 2: 5850m
  • Денивелация от БЛ до върха / BC to summit: 2805m
  • Денивелация от Л2 до върха / C2 to summit: 1255 m

През лятото на 2010г. заедно с Румен Радев, Светослав Терзийски и Милена Михайлова се прицелихме да направим 2 върха х 7000- Корженевская и Комунизъм. Изкачванията и за двата върха започват от един и същи базов лагер- поляната Москвина. До там се ходи около една седмица нагоре по ледниците Фортамбек и Валтер или се лети с хеликоптер. Ние бяхме избрали въздушния път, така че след няколко дни чакане в Джиргитал, на 25 юли установихме лагера си на поляната Москвина. Настанихме се в голяма щабна палатка с дървена скара и дюшеци. Лагерът се огрява от слънцето от 7 до 19ч и температурите през нощта не падаха под нула градуса. Имахме игрище за футбол и волейбол. Столовата беше голяма постройка, нещо от типа „селски летен ресторант“. Можеше да се храним като на пансион като си поръчвахме храната ден за ден. Имаше лавка за бира, тежък алкохол, безалкохолни и дребни храни. След аклиматизационно изкачване на пик Воробьов (5691m), на 1 август реших да атакувам Корженевская.

Събудих се в 5ч сутринта и погледнах навън. Утрото изглеждаше чудесно, така, че закусих и се подготвих за излизане. В 6ч поех нагоре. Условията бяха отлични. Малко пресен сняг на твърда основа. Бях първият за сезона, който излизаше толкова високо и над лагера склоновете бяха девствени. Пътят нагоре следва ребро и т.нар. гърбици на камилата- характерни снежно-ледени кули, които се изкачват една по една. Вятърът през цялото време духаше на пориви и не създаваше студ и проблеми. Чувствах се силен, катерех с равномерно темпо и постепенно набирах височина.

Най-накрая изкачих и последната „камилска гърбица“ и видях върха отблизо. Обзе ме чувството, че ще го стигна съвсем скоро, но това беше доста измамно. Последва дълъг траверс по твърд сняг и успях да превзема последната височина точно в 15ч следобед. Върхът представлява сравнително голяма, равна площадка с размери петнадесет на двадесет метра. Температурата беше -15°С. Видимостта беше отлична и наснимах панорамите във всички посоки.

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.