Канчендзьонга/Kanchenjunga (8586m)

  • Местоположение: Източните Хималаи, Непал на границата със Сиким
  • Първо изкачване: 25.05.1955 г. от британците Джордж Банд и Джо Браун от южния базов лагер
  • Първо българско изкачване: 20.05.2014 г. от Боян Петров от южния базов лагер

Нормален маршрут от юг / Normal Route from the South

  • Базов лагер / Base camp: 5500m
  • Лагер 1/ Camp 1: 6250m
  • Лагер 2/ Camp 2: 7000m
  • Лагер 3/ Camp 3: 7350m
  • Денивелация от БЛ до върха/ BC to summit: 3086m
  • Денивелация от Л3 до върха/ C3 to summit: 1236 m

Канчендзьонга е грамадна планина, която те обърква само като я погледнеш. Пет огромни върха, съединени с общо било, гигантски стени, остри ръбове и ужасяващи ледници. Името на планината преведено от тибетски означава „Five Treasures of Snow“. Тибетските думи са „Kang“ сняг, „chen“ голям, „dzö“ съкровище, „nga“ пет.

Канчендзьонга е най-източно разположения осемхилядник в Хималаите и се намира в най-източната част на Непал, на границата с индийския щат Сиким. Петте върха, от които се състои масива са Главен (8586m), Западен (Ялунг Канг, 8505m), Централен (8482m), Южен (8494 m) и Кангбачен (7903m). До 1852г. е бил считан за най-високия връх на земята. Интересното за изкачванията на жени по този връх, е че след няколко опита завършили със смърт, първото успешно женско изкачване е едва през 1998 г. (43 г. след първото изкачване).

Базовият лагер установихме на 21 април 2014г. След две седмици аклиматизация се почувствах силен, бях схванал особеностите на местния климат и започнах да планирам потенциална атака. Скочих нагоре още в първия възможен прозорец, стигнах успешно до щурмовия лагер и на 13 най направих опит да изкача върха. Облачността през този ден беше доста ниска, не виждах къде е най-високата точка и се забих в един кулоар, който след час катерене стана много стръмен. Отказах се, защото прецених, че опасността е по-голяма от възможностите ми.

След два дни почивка в базовия лагер отново тръгнах нагоре. В деня на втората ми атака всичко вървеше по план. Над 8400м неусетно започнах да халюцинирам. Мозъкът ми страдаше от кислороден глад и започнах да чувам мъжки глад някъде пред мен. „Не си далече! Давай напред! Сега!…“. Спрях да почина и след около двайсетина минути мозъкът ми се захрани с кислород и гласът изчезна. Продължих изкачването, след окоо един час стигнах до билото и видях върха- беше само на 50 метра вляво от мен. Крачка по крачка, бавно извървях последните метри. Видях молитвените флагчета и останах на два метра под тях. Уважих традицията и не се качих на най-високата точка на този свещен за местните хора връх.

Тийзър на филма „3х8000“ може да видите тук.

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.