Кан Тенгри / Khan Tengri (7010m)

  • Местоположение: Тян-Шан, Казахстан/Киргизия на границата с Китай
  • Първо изкачване: 11.09.1931 г. от Михаил Погребецкий, Борис Тюрин и Франц Цауберер
  • Първо българско изкачване: 17.07.1989 г. от Иван Вълчев, Веселин Чаушев, Господин Динев, Тодор Тодоров, Емануил Деянов, Стамен Станимиров, Пламен Кирилов и Радослав Славов
  • Изкачване Боян: 6.08.2007г.- 39-то българско

Соломатов (от север) / Solomatov Route from the North BC

  • Базов лагер / Base camp: 4100 m
  • Лагер 1/ Camp 1: 4600m
  • Лагер 2/ Camp 2: 5600m
  • Лагер 3/ Camp 3: 5900m
  • Денивелация от БЛ до върха/ BC to summit: 2995m
  • Денивелация от Л3 до върха/ C3 to summit: 1095m

На 24.07.2007 г. в изходния пункт лагера Каркара на ок. 300 км югоизточно от Алмати, столицата на Казахстан пристигнахме заедно с Владимир Владов и Марин Мичинов. Основната ни цел беше изкачване на Кан Тенгри от Северния Инилчек. Към върха, по различните му ребра са прокарани четири главни маршрута и отделно още седем, които преминават по изключително трудната му северна стена. Най-популярни са маршрутът на В. Соломатов (1974) през рамото на пик Чапаев от север и този на М. Погребецки (1931) от Южния Инилчек. И двата маршрута се съединяват на характерно седло (Лагер 3, 5900 м), откъдето до върха се продължава по западния гребен. Това е най-северно разположения седемхилядник и природната среда в района е видимо сурова. Обикновено след два дни относително слънчево, но обикновено ветровито и струдено време, следват няколко дни на бури и силни снеговалежи.

Базовият лагер е един от най-добре уредените, в които съм бил някога. Живее се в просторни къмпинг палатки с веранда. В две големи брезентови палатки се намират кухнята и столовата. Пакетът включва триразово хранене с топла и много вкусна храна, неограничено количество чай и кафе. Почти всеки ден хеликоптер донася свежи плодове и зеленчуци, бира, водка, видео-касети, поща, газ и всичко, от което човек може да има нужда. Персоналът си знае работата и въпреки, че редът в лагера наподобява военните порядки, атмосферата е приятелска и релаксираща. Перлата на тази база, това което го прави поне една звезда повече от другите лагери е наличието на сауна. В добре опакована с найлон и изолации голяма палатка се намира голямо котле, където газови бутилки нагряват купчина с камъни. Пейки и зелени брезови клонки допълват обстановката.

На 6 август в 7ч. сутринта напуснах снежната пещера в Лагер 3 и поех нагоре. Времето беше видимо пред разваляне, но по маршрута пред мен катереха още няколко човека. Напредвах с добро темпо, но краката ми мръзнеха жестоко. На малката площадка в Лагер 4 (6400 м) влязох в една палатка и поне 40 минути грях на един примус измръзналите си крака. Продължих нагоре, но в ключовия скален кулоар, от който маршрутът преминава надясно към югозападния гребен, се наложи да изчакам около час и половина група от четирима бавно напредващи руснаци. Времето вече се беше развалило окончателно- гъста мъгла, снеговалеж и брулещ вятър. Успях да ги заобиколя чак в основата на върховия купол и настървено продължих да набирам височина без да знам колко още ми остава до крайната цел. Скоро след една кратка почивка стъпих на по-равен терен, но в бялата мъгла не виждах накъде отивам. Изведнъж задуха от друга страна и склонът изчезна. Пред мен изникна метален трипод и ми се изясни къде се намирам. Точно в 15 ч. извадих знамето от раницата и го развях след 9 години отсъствие от този връх!

Марин се изкачи върха два дни след мен в слънчев, но много студен ден. Двама руснаци от Владивосток получиха сериозни измръзвания на краката. Владо също имаше лош късмет. Още на втория ден след пристигането ни в базовия лагер получи признаци на бързо развиващ се белодробен отток, което наложи незабавна евакуация с хеликоптер.

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.