Исмоил Сомони / Peak Communism (7495m)

(Комунизъм)

  • Местоположение: Памир, Таджикистан
  • Първо изкачване: 3.09.1933г. от Евгений Абалаков
  • Първо българско изкачване: 30.07.1972г. от Кънчо Долапчиев, Аврам Аврамов, Огнян Балджийски и Енчо Петков
  • Изкачване Боян: 11.08.2010г.

Реброто Бородкин / Borodkin Route

  • Базов лагер / Base camp: 4300m
  • Лагер 1/ Camp 1: 5370m
  • Лагер 2/ Camp 2: 6020m
  • Лагер 3/ Camp 3: 6890m
  • Денивелация от БЛ до върха/ BC to summit: 3195m
  • Денивелация от Л3 до върха/ C3 to summit: 605m

След успешното ми изкачване на връх Корженевская на 1.08.2010г., имах няколко дни за почивка и изчакване на прогноза за атака на първенеца на Памир- връх Комунизъм.

Тръгнах нагоре сам и направих едно излизане до връх Душанбе (7000m), но силния вятър и лоша видимост ме върнаха назад. След ден почивка в Лагер 2 (6020m) на Памирското фирново плато тръгнах нагоре с Паша Трофимов от Иркутск. Преди няколко дни и той се беше качил на Корженевская и сега се чувстваше готов да изкачи и Комунизъм. Паша беше много приятен събеседник, отличен скален и микстов катерач, запален ловец и любител на кар-тунинга.

В шест часа на 11 август в Лагер 3 (6890m) започнахме да се приготвяме за атака… Първи се оправи Паша, после и аз. Сутринта в 8:15ч и двамата вече крачехме към върха. Брулеше ни силен вятър. Наклонът беше около 50-60 градуса като се редуваха фирн, мек сняг и пасажи с много твърд лед. Някъде по средата на „Лопатата“ вече не си чувствах и двата крака от студ и спрях да се събуя и стопля. Изкопах си дупка в склона, така че да се защитя от вятъра, седнах вътре и се събух. Разтрих и стоплих първо единия, а после и другия крак.

Нагоре поех с много бързо темпо и откъснах Паша с повече от двеста метра. Точно в 12ч излязох на премката под върха. Вятърът беше толкова силен, че едвам се удържах прав. Паша дойде и започнахме да разсъждаваме дали да продължим нагоре в този ураган. Чакайки, видяхме как големи сиви облаци идваха към нас и набързо взехме решение, че трябва да се качим. Нагоре по билото падна голяма борба с вятъра. Аз забивах щеките си почти до края, така че си осигурявах добре опора срещу излитане. Вървях първи и от време когато навлизах в големите козирки на гребена, Паша коригираше курса ми. С всяка крачка най-високата точка се приближаваше и скоро щяхме да бъдем там. Спряхме на десетина метра и се спогледахме с въпроса кой да се качи пръв?. „Давай“ ми каза Паша и аз продължих. Достигнах последните камъни, върху които имаше метална плочка и разбрах, че съм на върха. Извиках и се прегърнахме!

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.