Гашербрум II / Gasherbrum II (8035m)

  • Местоположение: Каракорум на границата между Пакистан и Китай
  • Първо изкачване: 7.07.1956 г. от австрийците Фриц Моравец, Йозеф Ларх и Ханс Виленпарт
  • Първо българско изкачване: 23.07.1992 г. от Господин Динев и Радко Рачев
  • Изкачване Боян: 22.07.2017г., трето българско

Нормален маршрут / Normal Route

  • Базов лагер / Base camp: 5050m
  • Лагер 1 / Camp 1: 5900m
  • Лагер 2 / Camp 2: 6430m
  • Лагер 3 / Camp 3: 6970m
  • Денивелация от БЛ до върха / BC to summit: 3018m
  • Денивелация от Л3 до върха / C3 to summit: 1065 m

Точно в полунощ на 22.07. в атака поехме заедно с французина Гийом Вало и бразилеца Маркос Коста. И тримата явно бяхме еднакво подготвени, защото крачехме нагоре с еднакво бързо темпо. На около 7400м, челникът ми изведнъж взе да бледнее и след малко изгасна напълно. Беше студена и черно непрогледна нощ. Повървях малко между Гийом и Маркос, но скоро взех единия челник и започнах да разбивам. Нищо не се виждаше от големите ориентири, така че водех групата по усет в диагонала на траверса към премката на 7700 метра.

Към 4ч започна да съмва, вече наближавахме премката и в 5:20ч видяхме предвърховия склон. Досега не бяхме спирали да почиваме нито веднъж. Докато хапвах и почивах, двамата юнаци продължиха устремени нагоре. Склонът беше добре фирнован и се пропадаше само от време на време. Не успях да скъся дистанцията и Гийом и Маркос изкачиха върха около 8:30ч.

По това време аз вече излизах на билото и видях китайския склон. Изглеждаше също толкова стръмен както и през 2009г. Плувахме в облаци, духаше силен вятър, така че гледки нямаше наникъде. Видях тънкото червено въже, което вчера украинците Андей и Сергей бяха фиксирали и държейки се внимателно за него започнах бавно да траверсирам към най-високата точка. Разминахме се с Маркос и Гийом и аз продължих нагоре. Точно в 8:50ч буквално яхнах снежния ръб, прехвърлих се откъм Китай, извървях последните 20-ина крачки и се озовах на най-високата снежна гъба на Гашербрум II. Най-накрая, осем години го чаках, не се отказах и го изкачих!

Беше толкова бурно, снежно и ветровито, че просто натисках бутона на апарата без да гледам какво точно става. Бях някак си над облаците и нищо не видях нито в Китай, нито в Пакистан. К2 се показа за секунди в далечината, след което се скри отново. Броуд пик не го видях въобще. Гашербрум I беше по-наблизо и се виждаше почти през цялото време макар и без детайли.

Скалната чучка седеше на около петдесетина метра от мен, беше по-ниска от самия връх и наистина е най-сигурния фон, че си на върха. Завъртях 360-градусова видео панорама, взех GPS точка, снимах детайли от върха и закачих едната си мартеница на бамбукова пръчка, която носех. Всичко приключи за около 35 минути, нямах повече работа и започнах да се спускам. Очите ми вече бяха болезнено пълни с ледени снежинки, а ушите ми силно свистяха от поривите на вятъра.

Спусках бавно и предпазливо и колкото по-надолу слизах, толкова по-защитен от вятъра носещ скрежинки ставах. Предстоеше ми продължително слизане, което помнех добре от предния път. Следите на Гийом и Маркос бяха напълно изчезнали и дори се чудех дали въобще са минали оттук. Периодично потъвах в напълно бели облаци, които ми скриваха дори скалите като ориентир. Малко преди лагера заваля сняг, който за нула време ме покри целия и се мушнах в палатката като снежен човек.