Гашербрум I / Gasherbrum I (8080m)

  • Местоположение: Каракорум на границата между Пакистан и Китай
  • Първо изкачване: 5.07.1958 г. от американците Pete Schoening и Andy Kauffman
  • Първо българско изкачване: 26.07.2009 г. от Дойчин Боянов, Боян Петров, Николай Петков и Николай Вълков

Нормален маршрут / Normal Route

  • Базов лагер / Base camp: 5050m
  • Лагер 1 / Camp 1: 5900m
  • Лагер 2 / Camp 2: 6500m
  • Лагер 3 / Camp 3: 7080m
  • Денивелация от БЛ до върха / BC to summit: 3018m
  • Денивелация от Л3 до върха / C3 to summit: 988 m

Изкачването на Гашербрум I беше реализирано през лятото на 2009г. Експедицията беше посветена на 80-годишнината от началото на организираното алпийско движение в България – учредяването на БЪЛГАРСКИЯ АЛПИЙСКИ КЛУБ на 19 ноември 1929 г.

В експедицията участваха Николай Петков- ръководител, Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков. Базовият лагер на ледника Гашербрум беше установен на 28.06.2009г. Голямата звезда в лагера беше ултра бързия Ули Щек. След бързите му изкачвания в Алпите, беше дошъл за да тества как работи организма и каква е скоростта му на катерене над 6000 метра. Другият по-известен беше финландецът Вейка Густафсон. Той имаше в актива си 13 изкачени осемхилядника и Гашербрум I беше последният от хималайската корона. Аклиматизацията, изграждането на височинните лагери и обработката на маршрута премина без никакви проблеми в периода между 1.07 и 18.07.2009г.

Атаката ни започна на 26.07 малко след полунощ. Дойчин се приготви първи и напусна палатката около 1 часа. Двамата Николаевци излязоха скоро след него. Аз бях готов за тръгване в 02:15ч. Нощта беше спокойна и много ясна.
Температурата беше само -18°С. Напредвах добре по склона, но краката ми мръзнеха, така че час след тръгването се наложи да спра и около двадесет минути масажирах ледените ми пръсти. Реших да махна едната стелка, за да дам повече пространство за мърдане вътре в обувката.

Нагоре следваха стръмни заледени стъпала, склонът беше добре фирнован, така не се налагаше да бием пъртина и всеки напредваше по своя линия. Високо над мен виждах челниците на останалите и това ме караше да местя още по-бързо. Около 4ч сутринта започна да се съмва и върховете започнаха да добиват все по-видими и ясни очертания.

Някъде по средата на склона задминах Николаевците и по стръмен скално-леден ръб излязох в подвърховата част. Огря ме слънцето, но в сутрешните часове то не можеше да ме стопли и се наложи да спра отново за масажи. Починах, пих чай от термоса и си набелязах линия за нагоре.

Дойчин, Вейка Густафсон и японецът Казуя наближавах върха високо над мен. Аз не следвах техния път и катерех право нагоре към най-високата точка. Газех в преспи с дълбочина над кръста, но силата беше с мен и се борих упорито без да спирам. След около полови час излязох на острия предвърхов гребен и бавно изминах последните петдесет крачки- Гашербрум I- първият ми изкачен осемхилядник!

Скоро се събрахме всички горе и си направихме снимка. Температурата беше над нулата и седях само по полар и щурмово яке. Море от върхове ни ограждаше от всички страни. Като на длан на север от нас се виждаха подредени в една редица три осемхилядника- Гашербрум II, Броуд пик и гигантската пирамида на К2…

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.