Анапурна I / Annapurna I (8091m)

  • Местоположение: Централни Хималаи, Непал
  • Първо изкачване: 3.06.1950 г. от французите Морис Херцог и Луи Лашенал от северния базов лагер
  • Първо българско изкачване: 28.10.1989 г. от Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев от северния базов лагер. Милен Метков и Огнян Стойков загиват на слизане от предвърховите склонове.
  • Изкачване Боян: 30.04.2016г.- четвърто българско.


Нормален маршрут от север / Normal Route from North side

  • Базов лагер / Base camp: 4200m
  • Лагер 1 / Camp 1: 5200m
  • Лагер 2 / Camp 2: 5600m
  • Лагер 3 / Camp 3: 6400m
  • Лагер 4 / Camp 4: 7000m
  • Денивелация от БЛ до върха / BC to summit: 3891m
  • Денивелация от Л4 до върха / C4 to summit: 1091 m

Анапурна е първият изкачен от хора 8000+ връх. Масивът обхваща шест върха над 7200м, като само Анапурна I стърчи над 8000м. Районът е много красив и величествен, като южната страна на масива не случайно се нарича „Светилището на Анапурна“. Върхът е най-смъртоносния сред всички 14 осемхилядника. Според статистиката, всеки трети от изкачилите най-високата точка загива на връщане.
Базовият лагер установихме на 16.03.2016г. Последва кратък период, в който почти стигнахме до Лагер 3 (6400м). Последва почти месец, през който се включих в един неуспешен опит за атака, като успяхме да стигнем до около 7800м. През останалото време правех бързи излизания от базовия лагер до около 5000м и прибирания. Почти през целия месец април, високите части на върха бяха всекидневно брулени от jet-stream ветрове със скорост над 100км/ч.

За три дни с руснаците Дима Синьов и Саша Лутохин достигнахме до щурмовия Лагер 4. В нощта на 30 април вятърът утихна и руснаците се изнизаха в атака към 2:30ч сутринта. Аз закъснях нарочно, за да може да се движа повече време по светло и за да ме грее повече време слънцето. Тръгнах нагоре в 3:45ч при ясно време и температура -23С. През последните дни така добре бях „загрял“, че скоростта ми без раница не беше по-малко от 120м/денивелация в час над 7000 метра. След около час и малко, малко преди изгрев застигнах и задминах руснаците. Излязох над точката, която максимално бяхме стигнали на предната атака и видях, че оттам тепърва ми предстои трудния траверс към кулоара, който „отключва“ върха. По фирн и заледени участъци бързо набирах височина, особено след като ме огря слънцето. Разстоянието обаче не беше хич малко и времето си минаваше. Към 12ч бях в основата на предвърховия кулоар. Мислех, че ще го кача за около час, но се оказа, че е над 50 градуса наклон, пълен е с дълбок сняг и денивелацията до върха беше малко над 200 метра. Трябваха ми два часа, за да го изгазя до горе. И именно в тези два часа дойдоха облаци, които затулиха всички гледки, които очаквах да видя.

И така около 14ч на 30-ти април, 27 години след първото и досега единствено наше изкачване развях българското знаме на 8091 метра- Анапурна I. Беше първото изкачване за сезона. Дима и Саша не успяха да се качат, защото бяха прекалено бавни и времето нямаше да им стигне, за да се приберат по светло.

Анапурна стана една от най-дългите ми досега експедиции. Върхът беше изкачен преди всичко с търпение и смирение, а не толкова със сила и техника.

Пълен разказ за изкачването може да прочетете в книгата Първите седем.